Иновации и изпитани технологии
В техническо отношение серия W 123 е един изцяло нов дизайн, съчетание както от своя предшественик (W 115/114), така и новата S-класа от 1972 г. (W 116). От серия "Stroke 8" новият модел приема по-специално двигателите, макар и с едно изключение: новият 2.5 литров шестцилиндров двигател на Mercedes-Benz 250 (M 123). Други характеристики от S-класата са двойните носачи на предното окачване, в което въртящият се вал за управление на колелата са изравнени, така че техните въображаеми продължения съвпадат с контактното петно на гумите върху пътното платно. Това неутрализиране гарантира, че колелата не биха се отклонили навътре и навън по време на спиране. Двойните носачи на предното окачване означаваше елиминиране на подрамата, която е била въведена в "Ponton" и представлява двигател, трансмисия и предно окачване като едно цяло. В задната част на W 123 има диагонална люлееща ос, доказала се в W 115/114.
Безопасността на пътниците е специално подсигурена от комбинацията на устойчиво купе с големи деформиращи се зони: предната и задната част на превозните средства са проектирани за контролирано деформиране при сблъсък за усвояване на значително повече енергия, отколкото в предишни модели. В централната част на тялото така наречената "клетка на безопасност" (патентована през 1951 г. като "запазващо формата си пътническо купе, заобиколено от енергийно абсорбиращи зони отпред и отзад"), имат дори повече стабилност, което се дължи на включването на подсилени секции в рамката на покрива и шестте колонки. По-здравите греди на вратите осигуряват подобрена защита.
Кормилната колона на серия W 123 също е оптимизирана с оглед безопасността на водача: гофрирана тръба свързва частите на кормилния механизъм. При инцидент тръбата се деформира в различни посоки. Това намалява опасността кормилната колонка да проникне в купето (т.нар. пика ефект). Това, както и твърдото купе с деформиращи се зони са изобретения на Béla Barényi, пионер на пасивната безопасност на превозното средство в Mercedes-Benz. Инсталацията в W 123 отбелязва премиерата на безопасната кормилната колонка, патентована през 1963 г. като цялостна система.
1976 г.: Средна класа с ново лице
Когато Mercedes-Benz представя новия междинен клас на пазара през 1976 г., неговото място в поколенията модели на Щутгарт е разпознаваемо от пръв поглед. Подобно на S-класа W116 и новия SL от 107 серии, на W 123 светлините са хоризонтални вместо отвесни както на по-старите конфигурации. Болшинството от модели осветява пътното платно с кръгли фарове по двойки зад общи правоъгълни лещи. През 1976 г. това е първият намек за "четириоката" физиономия на Е-класа (W210) от 1995 г. и неговият наследник от 2002 г. (211 W). Само топ-версиите 280 и 280 E имат правоъгълни широкообхватни халогенни фарове при премиерата на W123. При фейслифта през 1982 г. тези правоъгълни фарове са въведени за всички версии и всички варианти на модела.
Линиите, дали начало на другите модели, впечатляват и през 1976 г. чрез интегриране на актуални елементи, запазвайки установената концепция: предварителните проекти в периода на планиране представят много варианти за разглеждане, но нито големите задни спойлери на нивото на покрива, нито fastback концепциите преминават отвъд чертожна дъска. На премиерата новия модел W123 е предложен не само като седан, а и като шаси, в съответствие с традицията на Mercedes-Benz. Mainly Binz (Lorch) и Miesen (Bonn) правят линейки на тази база; катафалки създават Pollmann (Bremen), Rappold (Wülfrath), Stolle (Hanover) и Welsch (Mayen). Шасито със стандартно междуосие (2,80 метра) получава сериен номер F 123 и първоначално се предлага като 240 D и 230. Разширеното шаси с междуосие от 3,43 метра (VF 123) първоначално е достъпно за 240 D, 300 D и 250.
Четири или шест цилиндъра?
Създателите на W 123 залагат на доказана технология и за двигателите. Само новият 2,5-литров шестцилиндров M 123 в модел 250 (95 kW/129 к.с.) е нова разработка за премиерата. Останалите осем модела се представят с двигатели, които вече са монтирани в "Stroke 8": редовият четирицилиндров M 115 се използва в 200 (69 kW/94 к.с.) и 230 (80 kW/109 к.с.); топ-моделите 280 (115 kW/156 к.с.) и 280 Е (130 kW/177 к.с.) се задвижват от M 110 редови шестцилиндров (като карбураторен и инжекционен двигатели). В дизеловите варианти 200 D (40 kW/55 к.с.), 220 D (44 kW/60 к.с.) и 240 D (48 kW/65 к.с.) използват четирицилиндровия OM 615; 300 D (59 kW/80 к.с.) се захранва от петцилиндовия OM 617.
Още през 1978 г. Mercedes-Benz напълно ревизира двигателите в този диапазон. До прекратяването на серия 123 мощността на отделните модели нараства благодарение на подобряване на самите автомобили. 200 (вече с 80 kW/109 к.с.), дори получава нов двигател, М 102, през 1980 година. Този двигател е монтиран също като инжекторен в 230 Е (100 kW/136 к.с.). Отличава се петцилиндровият дизел с турбина OM 617, който е включен в сериите през 1981 г. за 300D Turbodiesel (92 kW/125 к.с.). В Съединените щати това турбокомпресионно запалване на двигателя се предлага във всички варианти на модела; в Германия обаче, 300 D Turbodiesel е достъпен единствено за модификация комби.
1977: Три нови варианти за една година
Ентусиазмът към W 123 се увеличава още през 1977 г. Това е годината, в която Mercedes-Benz представя три допълнителни варианта: купе, салон с удължено междуосие и за първи път в историята на марката - фабрично комби. Чрез разширяване на своя диапазон модели марката убедително демонстрира гъвкавостта на новата серия. В сравнение със своя предшественик, купето е много по-независимо в дизайна от седана, а комбито внася един напълно нов вариант в серийно производство на Mercedes-Benz.
През март 1977 г. купето причинява вълнение в Motor Show в Женева. Като се има предвид, че купетата на серия "Stroke 8" много тясно следват стайлинга на седана, новите модели 230 C, 280 C и 280 CE имат чувствително по-автономен характер. Особено междуосието - 8,5 см по-късо от версията с четири врати, съчетано с по-нисък покрив и силно наклонени предно и задно стъкло придават на автомобила корав и спортен изглед. Разработчиците внасят още подобрения в безопасността: заякчената структура на покривната рамка със здрави греди и подсилени врати придава допълнителна здравина на пътническата клетка. С 123 се възползва фундаментално от дизайна на седана - с предни и задни набръчквами зони, проектирани с контролирана деформируемост. Купето взема също окачването (диагонална люлееща се задната ос и двоен носач предно окачване с нулев радиус) и спирачната система на варианта с четири врати.
Окомплектовката на версиите с две врати е на нивото топ-моделите 280 и 280 E. За трите модела купе това включва широкообхватни фарове, хромирани решетки за всмукване на въздуха в предната част на предното стъкло и хромирани лайсни под задните фарове. Съответно фейслифтът през септември 1982 няма такова въздействие върху купетата, както при седаните. В крайна сметка, версията купе винаги е имала широкообхватни фарове, които вече са въведени за всички модели. Новите купета се разпознават най-добре по решетките за всмукване на въздух в предната част на предното стъкло, които от 1982 г. са боядисани в черно.
Компресионно запалване на двигателя за купе
В началото на производството има три версии с бензинов двигател: четирицилиндрово купе 230 C (80 kW/109 к.с.), и две шестцилиндови версии 280 С (115 kW/156 к.с.) и 280 CE (130 /177 к.с.). Дизелов двигател - 300 CD (59 kW/80 к.с.), е добавен през есента на 1977 г., но произвеждан изключително за пазара в САЩ. Дизеловата инициатива в елегантния вид на купето преследва целта за намаляване на "корпоративната усреднена икономия на гориво" (CAFE) от автомобилите на Mercedes-Benz на северноамериканския пазар. CAFE определя усреднения разход на гориво на всички модели на марката. Икономичните дизелови двигатели позволяват на Mercedes-Benz да подобри чувствително своя CAFE рейтинг. Когато CAFE стандартите са допълнително завишени, 300 CD е заменен през 1981 г. от 300 CD Turbodiesel. Това купе с 92 kW (125 к.с.) мощност не се предлага на европейския пазар, но заменя 280 CE в САЩ.
През 1980 г. новото 230 CE заменя 230 C. Двигателят на 230 CE - M 102 с механично контролирана бензинова инжекционна система е със 100 kW (136 к.с.) мощност. Mercedes-Benz доставя купетата с ABS като опция и - от 1982 г. - с въздушна възглавница. През август 1985 г. серийното производство на C 123 е прекратено. Общо 99 884 единици от този модел са произведени от 1977 до 1985 г., включително 15 509 с дизелов двигател. Особено дългото чакане през първите няколко месеца от съществуването на купетата свидетелства за ентусиазма на клиентите. Поръчалите през 1977 г. понякога чакат повече от две години за своите автомобили.
1977: Седан с удължено междуосие (дълга база)
През август 1977 Mercedes-Benz представя версия с удължено междуосие в междинния клас: базата на V 123 (3,43 метра) е с 63 сантиметра по-дълга от тази на седана (2,80 метра). Това предоставя достатъчно място за трета седалка и прави колата удобно такси, кола за компании или хотелска лимузина за седем пътници. 250, 240 D и 300 D моделите се предлагат с удължено междуосие и имат същите двигатели, както и в W 123. Докато салонът "tailfin"- "рибена перка" с осем места е ограничен до един много икономичен дизелов двигател (200 D ), серия 123 с три мощни версии на седан с дълга база последва тенденцията на "Stroke 8".
Въпреки внушителните пропорции и мощни двигатели, основното предназначение на този автомобил не е да бъде представително превозно средство. Знак за това е, че дизеловите двигатели са значително повече от бензиновите от модел 250. Тази модификация представлява усъвършенстван салон за няколко пътници. Удобен за хотели и търговски компании, както и таксита с голям капацитет, 123 впечатлява с висока степен на комфорт и много простор. Много от характеристиките на този вариант са заимствани от добре оборудвани ванове.