1977: Комби моделът е представен на Frankfurt Motor Show
Комбито е комбинация от лек автомобил и микробус. Няколко поколения модели са носили звездата на Mercedes на капака си. Все пак, колите не са построени в Sindelfingen, но са дело на специалисти: от 1953 на Lueg (Bochum) е предложен 170 V като pack mule, а в края на 60-те Binz (Lorch) дори прави комби от усъвършенствания W 186. Следват версии на "Ponton", на "Tailfin"( "рибена перка") и "Stroke 8" (във всеки случай от Binz и Miesen). В частност, решенията за W 115, който заимства C-колонката без промяна от седана, се смятат за съмнителен стайлинг.
Тези практични варианти с голямо товарно пространство не са съвсем нови за инженерите и проектантите от Щутгарт. Първо, под името "Универсален" Benz пуска на пазара малките "tailfin"- "рибена перка", като комби модел, построен от белгийския производител IMA. Комби вариантът на "Stroke 8", разработван за производствен стандарт, изглежда привлекателен, при условие, че дори не е серийно производство. Във фазата на проектиране на W 123 все още има резерви за комбито като напълно развит член на семейството модели. Основната причина за тази отрицателна нагласа е репутацията, която имат комби моделите по това време. Критиката предупреждава, че видът му много напомня индустриален и търговски дизайн, което е несъвместимо с претенцията за автомобил в горния сегмент на средния клас на Mercedes-Benz.
От друга страна, пазарни изследвания, провеждани по време на разработването на концепцията за серия 123 показа, че има търсене на спортен, луксозен автомобил с пет врати в съвсем различен сегмент от пазара: комбито е на път да се превърне в кола за семейството и свободното време. Бордът на директорите дава зелена светлина на проекта през 1975 година. Въпреки това на немския пазар новият Мерцедес няма да носи типичното немско име за – Kombi. През 1975 г. формалното определение Universal също не успява да получи одобрение. Първоначално е разглеждано наименованието Stationswagen, което означава, че вместо "250 K" или "250 U" малкият шестцилиндров вариант с товарно отделение ще получи етикета "250 St" на задната врата. Накрая е решено, че наставката "T" ще указва новия вариант – от Туризъм и Транспорт. Необичайно високото търсене след неговото представяне на Frankfurt International Motor Show (IAA) свърза значението й също и с "Trend" (мода). Само вътрешното наименование на серията все още напомня термина Stationswagen: комби моделът е кодиран като S 123.
Комби: спортен, елегантен, пространствено чудо
Серийното производство на комби започва в Бремен през април 1978 г. Технически автомобилът е сходен със седана: задвижващата система, спирачките и окачването са идентични поради еднаквите външни размери (дължина, широчина и междуосие). Но задната част - с високо разположения ръб на покрива и ниския праг на товарното отделение - правят новия модел истинско чудо в пространствено отношение. Дори в случаите, когато всички пътнически места са заети, комбито предлага 523 литра пространство за натоварване до линията на прозореца. А със сгъната надолу задна седалка, товарният капацитет е 879 литра до линията на прозореца. Концепцията предлага редица допълнителни възможности за гъвкаво конфигуриране на интериора. По желание задната седалка може да бъде асиметрично разделяща се. При необходимост една трета или две трети от облегалка може да бъде сгъната надолу. На разположение има и допълнителни сгъваеми седалки, обърнати към задната част на превозното средство и скрити в пода на товарното отделение. Тези характеристики дават възможност за максимална гъвкавост при разпределяне на пространство - подходящи за добре екипирана кола за семейството и спорта, туризма и транспорта.
Автоматичният хидропневматичен контрол на положението на автомобила дава висока степен на комфорт при шофиране, независимо от товара. Последният може да бъде до 45% на от общото тегло (1500 кг). По желание се монтират 15-инчови колела, алтернативни пружини и амортисьори, както и подсилена спирачна система – в този случай товарният капаците нараства от стандартните 560 кг до 700 кг. Допълнителните опции включват детска седалка в багажното отделение и хромирани релси на покрива. Релсите стават стандартно оборудване през лятото на 1978 г. Всички комби модели са изцяло тапицирани, включително в товарното отделение. За разлика от моделите на други производители тук не се използват различни материи за разграничаване на пътнически и товарни области.
Новият вариант първоначално се предлага като 230 T, 250 T и 280 TE, както и 240 TD и 300 TD. За всички модели алуминиеви джанти са достъпни като опция, но само 280 TE има правоъгълни фарове. Комбито се прави в Бремен. Само моделите, показани във Франкфурт и първите 100 превозни средства от серията са произведени в Sindelfingen. Седемдесет работниците от завода в Бремен идват в Sindelfingen за интензивно обучение в производството на новата серия. През това време 40 специалисти от завода-майка на W 123 довършват производствените мощности за комбито в Северна Германия. Тази старателна подготовка е главният виновник за похвалите, които S 123 получава за прецизната си изработка.
Турбодизел премиера и фейслифт за серии 123
По време на производството на W 123 са добавяни нови модели, а други са неколкократно подобрявани. През 1980 г. новият двигател M 102 заменени старите M 115; в модел 200 новият четирицилиндров карбураторен двигател развива 80 kW (109 к.с.); в 230 E, който заменя стария 230, редовият четирицилиндров инжекторен осигурява 100 kW (136 к.с.) мощност.
През октомври 1980 Mercedes-Benz представи кола с дизелов двигател с турбина – за първи път в Германия. 92 kW (125 к.с.) 300 TD Turbodiesel има същия двигател като 300 D Turbodiesel Седан и 300 CD Turbodiesel Coupe, и двата от които са били построени само за американския пазар. В началото на 1980 с базисната цена от DM 37200, турбодизеловият модел е почти най-скъпият от серия 123. Само купето 280 CE струва повече (с базисна цена от DM 100 повече). Съответно моделите с турбодизел имат по-висок клас оборудване, в т.ч. правоъгълни широкообхватни фарове и хромирани решетки за всмукване на въздуха в предната част на предното стъкло.
През септември 1982 г. отличителна черта на по-малките модели на серия 123 – кръглите двойни фарове – е премахната. Всички модели от серията се оборудват с правоъгълни широкообхватни фарове, познати от 280 и 280 Е, като част от голям усъвършенстван пакет. Множеството други подобрения включва променени отклоняващи вятъра отливка на А колонките и серво управление като стандартно оборудване.
Разновидности: специални версии от серия 123
W 123 често служи за основа на различни реализации. За нуждите на полицията, пожарната и спасителните служби се преработват седанът и комбито. Компании като Binz и Miesen правят линейки на това шаси. Други вариации – катафалка, пикап, кабриолет и т.н. - са създадени от фирми-партньори. И накрая, за таксиметрови услуги Mercedes-Benz предлага седан, комби и варианта с удължено междуосие франко завода със съответните спецификации. Различни специално тунинговани версии на серия 123 бяха предложени по време на производствения цикъл на модела от компании като AMG, Brabus или Lorinser. Опциите варират от оптични промени по купето с помощта на бои, странични прагове и различни алуминиеви джанти до промяна на окачването за снижаване на клиренса, по-твърдо окачване, както и промени в ъглите на двете оси. Други възможности за спортна модификация включват пакети за оптимизиране на базовите двигатели или монтиране на по-мощни агрегати.
W 123 и двигатели с алтернативни горива
Mercedes-Benz започва още от рано разработки в областта на алтернативните горива. За тази цел автомобили от серия 123 неколкократно са ползвани като тестови машини. През 1983 г. Mercedes-Benz представи 280 ТЕ с водороден двигател. Съществувал е и тестови модел с електрическо задвижване, базиран на комби версията. От 1982 г. съществува дори версия 200 с двугоривен двигател като производствен модел: горивото е течен газ (LPG) или бензин, като водачът избира режима с помощта на превключвател.
От масов към класически модел
Производство на седана се прекратява през ноември 1985 г. Както и при прехода от "Stroke 8" към W 123, новата серия W124 е разработена успоредно със стария модел за почти една година. Mercedes-Benz не спира производството на особено успешния модел комби до януари 1986 година. Производството на серия 123 продължава от 1975 г. до 1986 г., с почти 2,7 милиона автомобила. С 2 375 440 броя, седанът взема лъвския дял от общото количество, но новото комби отчита впечатляващите 199 517 единици. Останалата част е съставена от 99884 купета, 13700 седани с удължено междуосие и 8373 шасита със специално предназначение. Около 1 080 000 автомобили от серията са били изнесени на външни пазари.
През десетте години на производство дизеловите модели се доказват като най-успешни: най-предпочитан сред купувачите е 240 D (448 986 седана, 38 903 комбита, 3 841 с дълго междуосие и 1 953 други шасита - общо 493683 единици). Най-успешният модел с бензинов двигател е 230 Е (245 588 седана, 42 284 комбита, 29 858 купета и 294 други шасита – общо 318 024 единици). Класирани според конструкцията, най-добре продаван седан е 240 D (448 986 единици), 230 ТЕ (42 284 единици) се оказва най-популярното комби, както и в сегмента на купетата 280 CE (32 138 автомобили) обира овациите. 250 е водещ модел при седаните с удължено междуосие (5 180 единици) и шасита с удължено междуосие (2 888), 240 D при шаситата със стандартно междуосие (794 единици).
Много години след края на производството серия 123 все още е позната гледка по пътищата. Но днес това поколение Mercedes-Benz в горния сегмент на средния клас е сравнително рядка гледка и тези модели бързо се превръщат в модерна класика. Купето, в частност, е един от най-желаните автомобили за младото поколение.
Серия 123 в пресата
Auto motor and sport, Германия, брой 14/1978, приветства и хвали новата серия 123 комби: "След като изпробвахме версията комби, е ясно, че тя ще е желана алтернатива на седана.”
Феноменалната здравина и експлоатационният ресурс на W123 засенчват огромна част от далеч по-съвременните коли на пазара. С произведените 2.7 милиона екземпляра предшественикът на днешната Е-класа оглавява класацията за най-продаван модел на Mercedes-Benz за всички времена, а на много пазари е хит и досега. Особено показателен в това отношение е автопаркът на повечето страни в Близкия изток и бившия социалистически лагер, където цените на 20-годишен W123 безпроблемно конкурират двойно по-млади съперници. Колкото и парадоксално да звучи, моделът се харчи и у нас въпреки достолепната си възраст. Неодавна пък немското издание Auto Bild го обяви за класика, което на по-прост език означава, че стойността му повече няма да пада.
Появата на W123 през 1976 г. ознаменува дебюта на нов тип автомобили - луксозни и при все това масови.
Петцилиндровият дизел е прочут с чудовищния си експлоатационен ресурс. Известни са случаи, когато изминава до 1 млн. км без ремонт
Обширното семейство на модела предлага модификации за всеки вкус и изисквания - от дизеловите "танкове", прославили се с невероятната си здравина и икономичност, до ракетата 280 E със страховитите 185 к.с. Освен традиционните седани Mercedes-Benz предлага всевъзможни варианти като комби, купе с две врати и дори лимузина с дълга база под индекса Lang.
Външният вид се оказва толкова сполучлив, че мнозина днес смятат W123 за по-удачен от наследника си W124, макар дизайнът на последния да е дело на небеизвестния Бруно Сако. Каросерията е модернизирана само веднъж, през 1982 г., а промените засягат само предните светлини на автомобила. Контурът на двойните фаровете под общо стъкло става правоъгълен, какъвто до този момент са имали само шестцилиндровите модификации. Обновяването засяга и интериора на колата. На арматурното табло и в тапицерията на вратите се появяват декоративни панели от дърво.
Бензиновите двигатели, монтирани на Mercedes-Benz W123, са с работен обем 2.0 (94 или 109 к.с.), 2.3 (109 к.с. за карбураторния вариант и 136 за инжекциона), 2.5 (140 коня) и 2.8 (185 к.с.) литра. Всички мотори са с горен разпределителен вал (два за топмодификацията 280) с верижно задвижване и ресурс не по-малко от 150-200 хил. км в зависимост от стила на шофиране и полаганите грижи. Особено придирчиви са към качеството на маслото и се отплащат на криво разбраната спестовност с бързо износване на палците на разпределителния вал, "разтягане" на ангренажната верига и дори блокиране.
Най-масовият двигател в колите от 1976 до 1979 г. носи обозначението М115. Характерен дефект при него е отпусналият обтегач на ангренажната верига. Той е хидравличен и в повечето случаи не подлежи на поправка. Ако пък стартерът "пробуксува", издавайки плашещи звуци, вероятно са се износили зъбните колела на маховика.
След 1980-а W123 започва да се оборудва с двигателя М102, който по-късно ще се монтира и на 190 (W201). Познава се лесно по черния капак на клапановата глава.
С особена популярност са се сдобили и шестцилиндровите модификации на W123. Агрегатът М123 притежава фантастичен ресурс и на практика е почти вечен. Той обаче страда от сериозен недостатък, който може да не е впечатлявал чак такова през 70-те, но днес е направо нетърпим. Икономичността му е близка до тази на кариерен самосвал и в градски условия нерядко изненадва собственика си с разход 17-18 литра на 100 км.
Далеч по-скромни в утоляването на жаждата си са трите дизелови двигателя с обем 2.0 (60 к.с.), 2.4 (65 или 72 к.с.) и 3.0 литра. Те са още по-издръжливи от бензиновите си събратя и изкарват над 200 хил. км без каквито и да било проблеми. Дори след такъв пробег обаче обикновено е достатъчна смяна на сегментите и компресията си възвръща достатъчните 18 кг/см2.
Не са редки случаите, в които автомобили с климатик прегряват. Обикновено вината за това се хвърля върху термостата. Причината обаче може да се крие и в топлообменника на климатичната инсталация, който е разположен пред радиатора на охлаждането. Той намалява сериозно притока и силата на въздушната струя и тя не може да издуха дребните частици прах и мръсотия, наслоили се в питата на радиатора. Така спада ефективността на охлаждането. Решението на проблема е просто - достатъчно е периодично обдухване на радиатора със силна струя въздух, която да прочисти полепналите нечистотии.
Надеждността на окачването на Mercedes-Benz W123 е напълно съпоставима с ресурса на останалите възли. Ходовата част може да изненада със странности в пътното поведение и неравномерно износване на предните гуми. За това почти винаги са виновни износените втулки на горния носач.
Също толкова неприятна неизправност представляват амортизираните тампони, с които е прикрепен двигателят. Те предизвикват силни вибрации на купето, които се лекуват само със смяна. Колите с голям пробег (над 200 хил. км) нерядко се нуждаят от нови лагери и задни карета.
Когато пружините на амортисьорите започнат да се уморяват, клиренсът на колата може лесно да бъде възстановен с допълнителни гумени шайби. Такива произвеждат много фирми, цената им не е висока, а и има богат избор на дебелината на вложката. Това обаче няма да реши проблема с амортизационните качества на пружините.
Спирачките на всички колела на W123 са дискови. Автомобилът не е лек и след 120 хил. км дисковете обикновено се нуждаят от смяна. Накладките на ръчната спирачка пък се намират на неудобно място и замяната им изисква умения.
Разбира се, при W123 се срещат и някои дребни повреди, типични за стар автомобил от коя да е марка. Така например дефектират жилата на скоростомера и предния капак. За сметка на това никога не се трошат бравите на вратите, които се отварят и затварят удивително леко и радват собственика си с характерното "Мерцедесово" хлопване, наподобяващо звука от хладилник.
Корозия по каросерията се среща крайно рядко и засяга добре известни места като праговете и веждите на калниците.
Още през 70-те интериорът на W123 налага стандарти, които са актуални и днес
Както при почти всяка кола на почтена възраст, и при W123 не е изключено потъмняване или ръждясване на рефлекторите на фаровете. Замяната им с нови е единственият начин водачът да вижда добре по мръкнало.
Кандидат-купувачът трябва да започне огледа на избрания W123 от каросерията. Откриването на ръжда не е леко начинание, защото качеството на лаковото покритие е изключително. Подутини, които свидетелстват за корозия под боята, може изобщо да не са избили, въпреки че металът отдолу е напълно прогнил. В такъв случай помага малък магнит - там, където не залепва, има ръжда или дебел слой кит. Добре е да се проверят задните полуоски за луфт, като се размърдат напред-назад. Животът им обикновено продължава около 70-80 хил. км. Останалото, което не е зле да се погледне, са предимно дреболии - ръчна спирачка, която "лови" само на едното колело, ръждясали спирачни тръбички, износени маншони на полуоските и т.н.
Да се систематизират повредите на употребяван автомобил като Mercedes-Benz W123 е почти невъзможна задача. Основният избор е от коли, които отдавна са надхвърлили 150-200 хил. км, а и дефектите им не са никак много. Освен това голяма част от болестите на модела се дължат на възрастта и са добре известни - рано или късно багажа ще сдаде водната помпа или ще протече кранчето на парното. Купувайки този автомобил обаче, бъдещият му собственик може да е сигурен, че ще има несравнимо по-малко главоболия, отколкото с друга марка и дори с Mercedes от по-ново поколение. Неслучайно след спирането на производството му германските таксимертови шофьори организират стачка пред заводите компанията с искания то да бъде възстановено.